ЕДИНООБРАЗИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДИНООБРА̀ЗИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отвл. същ. от единообразен, единообразност, еднообразие, еднаквост. Единообразието е у секий случай неспособно и противно, пременателността обаче, каквото е у сека вещ, тако е и у тая, щото се види и чува угодна. Й. Стоянович, ДСС (превод), 25.