ЕДЍНСТВЕНО

ЕДЍНСТВЕНО. Нареч. от единствен; само, изключително. — Умората,.., не произлиза единствено от усилените ви занятия. Ив. Вазов, Съч. ХI, 116. Единствено физичката разказваше с патос за електричеството и цитираше Черноризец Храбър. Д. Шумналиев, ПЛ, 20-21. Като по правило животът им [на черноработниците] се беше издънил някъде, нишката от понятия и представи се беше скъсала и те, изкарани от равновесие, намираха упование единствено в третото. В. Пламенов, ПА, 29. Той се разхождаше из улиците винаги сам, придружен единствено от кучето си. К. Константинов, ППГ, 311. Единствено той знаеше решението на тази задача. При прил. като правилен, верен, способен, годен и др. — за означаване, че не съществува друг обект с посоченото в прилагателното качество. Въодушевени от тая нова възможност, която сега вече им се струваше единствено правилна, войводите се отправиха към стотните. Ст. Дичев, ЗС I, 169. Никоя философия нито се издигна до тая висота, нито постигна такава проста и величествена истина-откровение, единствено способна да даде щастие на уморения от борба и лутания човешки род. Ив. Вазов, Съч. XII, 148. През 1054 г. православната и католическата църква окончателно се разделили. Всяка от тях обявила своето учение за единствено правилно. Ист. VI кл, 1965, 75. Това е единствено верният отговор на тази задача.

Списък на думите по буква