ЕДИНСТВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДЍНСТВЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от единствен (в 1 и 2 знач.); уникалност. Изчисленията на московския професор Парийски показаха погрешността на допусканията на Джинс, насочени към единствеността на слънчевата система сред другите звезди на Галактиката. И. Спасова, ЧК (превод), 147. С понятието логика вече по традиция са асоциирани възгледът и разбирането за единственост на логичното, а в съответствие с това — за единственост и на самата теория на логиката. Вселена 70, 33.