ЀДИЧИЙ

ЀДИ-ЧИЙ (СИ), ѐди-чия (си), ѐди-чие (си), мн. ѐди-чии (си), притеж. местоим. Разг. В преразказано или цитирано съобщение — за неопределено посочване на притежател, който предварително е бил назован конкретно. Иди и му кажи, че погрешно е взел еди-чия си книга.

Списък на думите по буква