ЕДЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Неправ. Който може да се яде, който става за храна; ядивен. В най-голямо количество на Витоша се явяват следните едливи гъби: манатарка, брезовка, червена млечница, пачи крак, сърненка, коралка и др. Пр, 1953, кн. 6, 5. Най-едри са морските костенурки — едливата и кожестата. ВН, 1959, бр. 2495, 4.