ЕДНОВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОВЀРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Книж. 1. Който е от една и съща вяра, религия с друг. Никой у нас не вярваше сериозно, че е възможна война между Сърбия и България, между едноплеменни и едноверни братя. Ив. Вазов, ИСМ, 22. Бог .. ме отреди днес .., между двама наши едноверни съграждани и бивши приятели, а после по недоразумение скарани и разгневени помежду си комшии да бъда посредник за братско помиряване. Ц. Гинчев, ГК, 161. Турското управление на една част от европейския материк върши произволи и неправди на гърба на едноверни на християнска Европа народи. Пряп., 1903, бр. 10, 2.

2. Който е присъщ на едноверец. Едноверните и едноплеменни чувства на емигрантите ни по света ги карат да подпомагат с всякакви средства по-бързия икономически преход на родината ни.