ЕДНОВРЕМЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОВРЀМЕШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Разг. 1. Който е бил, е съществувал в миналото, едно време, отдавна; някогашен, отдавнашен. На тоя полудив овчар, на тоя едновремешен разбойник,.., тежеше синджирът на правилата, които бе длъжен да съблюдава. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 114. Едновремешните български революционери имаха доста работа с невъобразимите опустошения, които беше направило петвековното робство в народната душа. П. К. Яворов, Съч. II, 182. — Аз развъждам шест пъстърви. Маджурина готви разсадник в едновремешните зеленчукови градини. Д. Вълев, Ж, 115. Някой е подел на цафара унила, едновремешна песен. Вековна, българска песен. К. Константинов, НЗХ, 28. Това облекло не изчерпва целия гардероб на едновремешната мъжка мода. Н. Хайтов, ПП, 124. Сегашна Франция състои от едновремешна Галия и от земи, изпосле превзети. Й. Груев, УЗ, 94.

2. Като същ. едновремешното ср. Всичко, което е било едно време, което е съществувало в миналото, отдавна. — Едновремешното — то се мина. Едно време земята беше широка, хората бяха малко. Тогаз можеше да има чифлици. Й. Йовков, ЧКГ, 132. Х. Коста: — Хората може да покачат и дрънкала, па ний не ке станем маймуни.. Злата: — Ама не е като едновремешното... не може без тях, хаджи. Д. Войников, КЦ, 1.