ЕДНОВРЪХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОВРЪ̀Х, ‑въ̀рха, ‑въ̀рхо, мн. ‑въ̀рхи, прил. Който има само един връх. Пътя му преградила отвесна едновърха планина. Там, където планината пробождала небето, се белеел камен дворец. Ив. Планински, БС, 78.