ЕДНОГЛАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОГЛА̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Който се казва, изрича, извиква в един глас, едновременно от няколко души; единогласен. Бившият опълченец тъй се бе запалил и тъй палеше другите, че след последните редове на писмото и поздравите на дяда Райча, екна едногласно "ура". В. Геновска, СГ, 300.

2. Муз. Който се състои от една гласова партия или е за един глас; единогласен. Българската народна песен е предимно едногласна. Пеене VII кл, 50. По-късно той започнал да композира, и то не само едногласни мелодии, а и хорови песни с пълна хармония. Ст. Грудев, ББ, 12. Едногласна песен. Едногласен хор.

3. Остар. Единодушен; единогласен. Портата не отстъпи пред едногласното желание на християнска Европа. НБ, 1877, бр. 75, 289.