ЕДНОГЛАСНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОГЛА̀СНО нареч. Книж. 1. В един глас, едновременно; единогласно. — Даскал Гатя! Даскал Гатя! — изивкаха едногласно. Ив. Вазов, Съч. VIII, 74. — Добре сте дошли! Добре сме нашли! — отговориха всички едногласно. К. Петканов, СВ, 9. — Нищо, нищо, драги — почти едногласно се обадиха другарите му. Елин Пелин, Съч. IV, 220. — Долу! — повториха едногласно и тримата. Т. Влайков, Съч. III, 67. После септемврийските опитвания за въстание българският цариградски печат .. едногласно извика: "трябват са реформи в пространната отоманска държава". З. Стоянов, ЗБВ I, 255.

2. Единодушно; единогласно. — Виждам, свети патриархо и вие високородни боляри, че всички почти едногласно ме осъждате. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 178-179. Приемаме едногласно предложението за новия закон. Хр. Ботев, КК (превод), 67. Реши са едногласно да са пратят двама души за оръжие в Цариград. З. Стоянов, ЗБВ I, 449. Ние в края на обяда решихме едногласно, че едва ли в някоя част на земното кълбо ще има по-безвкусна кухня от английската. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42. Предложенията, които осветяваха неприкосновеността на човешката личност.. бидоха приети едногласно. С. Радев, ССБ I, 81.

3. Муз. В една гласова партия, на един глас. Основното изразно средство, чрез което се изграждат художествените образи в музиката, е мелодията. Тя представлява едногласно изразена музикална мисъл. Пеене IХ кл, 5. Мелодията е музикална мисъл и идея, изразени едногласно. Пеене VII кл, 58.