ЕДНОДУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОДУ̀ШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Остар. Единодушен. Написано в ответ на еднодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език. Ив. Вазов, Съч. II, 47. При това не последва еднодушно съгласие и дипломатическата деятелност по тая причина се спря. НБ, 1877, бр. 63, 247.