ЕДНОЕТАЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОЕТА̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. 1. Който е на един етаж; еднокатен. Бабината къщичка бе ниска, едноетажна паянтова сграда с две стаи. Ив. Димов, АИДЖ, 14. Жалките едноетажни къщици, измазани с вар, се притискаха една към друга. Д. Димов, Т, 29. Самият дом беше едноетажен, но вместваше в себе си три стаи, кухня и широко антре. Ем. Манов, ДСР, 87. Влязоха в дълга, едноетажна постройка. Г. Караславов, СИ, 167.

2. Спец. Който се състои само от една част във вертикална посока, който не е съставен от две или повече части една над друга. Когато във височината на касата се побира само едно крило, казваме, че прозорецът е едноетажен. Д. Лалев и др., НМП, 288. Те [керамичните пещи] са кръгли. Служели за изпичане на глинени съдове. Едната е дву‑

етажна, другата — едноетажна. Ст. Михайлов, БС, 66.