ЕДНОЗВУЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОЗВУ̀ЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. Еднозвучност, монотонност. Гладкият слог, за да си има и приятността, трябва в течението на изреченията да владее разнообразие: инак може да изпадне в недостатъка на еднозвучието (монотонията). Д. Войников, РС, 27.

2. Индив. Съзвучие. И в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния. Н. Райнов, БЛ, 128.