ЕДНОЗВУ̀ЧНОСТ

ЕДНОЗВУ̀ЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от еднозвучен; еднозвучие. В тези начални стихове на поета няма еднозвучност — преливат се различни тоналности и отсенки. Ив. Попиванов, Пл, 1969, кн. 23, 60.

Списък на думите по буква