ЕДНОЗНАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНОЗНА̀ЧЕН2, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който има само едно значение. Книгата за мене не е еднозначно понятие, тя ми е скъпа и необходима почти като въздуха. Ст. Стратиев, ПП, 10. Отначало детето произнася думи от прости еднозначни срички. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 61. Разшифровайте задачката, като знаете, че латинските букви са еднозначни символи на букви от кирилицата. Матем., 1965, кн. 1, 48.
2. Който е еднакъв по значение с друг; равнозначен. Синонимите са еднозначни думи.