ЕДНОЗНА̀ЧЕН

ЕДНОЗНА̀ЧЕН1, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Мат. За число — който се отбелязва с един знак, с една цифра; едноцифрен. Еднозначни са числата от 1 до 9.

ЕДНОЗНА̀ЧЕН

ЕДНОЗНА̀ЧЕН2, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който има само едно значение. Книгата за мене не е еднозначно понятие, тя ми е скъпа и необходима почти като въздуха. Ст. Стратиев, ПП, 10. Отначало детето произнася думи от прости еднозначни срички. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 61. Разшифровайте задачката, като знаете, че латинските букви са еднозначни символи на букви от кирилицата. Матем., 1965, кн. 1, 48.

2. Който е еднакъв по значение с друг; равнозначен. Синонимите са еднозначни думи.

Списък на думите по буква