ЕДНОИМЕНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНОЍМЕНЕЦ
ЕДНОЍМЕНЕЦ, мн. ‑нци, м. Остар. Съименник; едноименник. Името на умрелий вече никога не ся произнася. Тези даже, които са били едноименци, тозчас си променяват имената. Ч, 1872, кн. 13, 697.