ЕДНОЍМКА ж. Диал. Едноименница, съименница. Тя плачеше от радост, а пък двете предполагаеми едноимки свати, майка ѝ и Джевдетовата майка, не можеха да се нарадват. Ц. Гинчев, ГК, 245. Там затече три девойки, / три девойки еднолики, / еднолики, едноимки. Нар. пес., СбНУ I, 21.