ЕДНОКЛЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНОКЛЀТЕН
ЕДНОКЛЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Спец. Едноклетъчен. Живата клетка на растения и животни е сама по себе си един сложно диференциран свят. Такова е и устройството на едноклетните организми. ПН, 1934, кн. 2, 21.