ЕДНОКЛЕТЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКЛЀТЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. 1. Който се състои само от една клетка. Едноклетъчно устройство. Едноклетъчна структура.

2. Който се отнася до организми, съставени само от една клетка. Едноклетъчни организми. Едноклетъчни водорасли.

3. Като същ. едноклетъчни мн., ед. (рядко) едноклетъчно ср. Зоол. Бот. Растителни и животински организми, тялото на които се състои от една клетка. Protozoa. При едноклетъчните (амеба, чехълче) хранителните частици се включват в хранителни вакуоли, образувани от протоплазмата. ОБиол. Х кл, 27. Хищници и паразити се срещат сред представителите на всички групи животни, от едноклетъчните до бозайниците. М. Йосифов, НСН, 62. Когато някое дребно ракообразно и едноклетъчно се допре до капачето, то се отваря навътре в мехурчето и увлича след себе си жертвата. В. Бешовски и др., ЕП, 34.