ЕДНОКОЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКО̀ЛКА ж. Ръчна количка с едно колело. При нас идат с едноколки и други работници. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 131. Котаракът хвана с предните си лапи дръжките на една детска едноколка и я тикна към къщи. А. Каралийчев, ТР, 29.