ЕДНОКРЪВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКРЪ̀ВИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Еднокръвност. На цариградския султан Белият цар обявил война и в името на едноверие и еднокръвие поканил Милоша да въстане със своя народ против турското правителство. Ст. Ботьов, К (превод), 110.