ЕДНОКРЪВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОКРЪ̀ВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от еднокръвен; еднокръвие. Целта беше.. да им се вдъхне.. и съзнанието на тяхната еднокръвност и еднакво минало с християните им братя. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 48. С течение на времето системно и строго подбираните от Лаверак кучета се изродили поради еднокръвност. ЛР, 1977, кн. 5, 33.