ЕДНОЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОЛЍК, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Обикн. мн. Диал. Който много си прилича с друг, който е еднакъв по лице с друг. Там затече три девойки, / три девойки еднолики, / еднолики, едноимки. Нар. пес., СбНУ I, 21. — Мое стадо най-хубаво, / най-хубаво, най-лично, / че го пасат два овчара, / два овчара, два близнака — / еднолики, едноимци. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 428.

2. Обикн. мн. Остар. Който е подобен, който си прилича с друг по вид. Пределите на телата не са еднолики. Й. Груев, Ф (превод), 5. От толкава надалеч ние не можем да ги [звездите] сапикасаме, че не са еднолики. Лет., 1872, 100.

3. Рядко. Еднолицев. Еднолик плат.

4. Индив. Еднообразен. След развода затекоха пак сиви, еднолики дни. Г. Райчев, Избр. съч. I, 103.