ЕДНОЛИЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОЛЍЧНИК, мн. ‑ци, м. Книж. Едноличен собственик, едноличен стопанин; частник. Задругата често пращаше отделни свои членове печаловници. Ако печаловник печелеше малко,.., той оставаше в нея, защото не можеше с тези печалби да се отдели като едноличник. Ив. Хаджийски, БДНН I, 69. Много от неговите връстници — и едноличници, и кооператори — бяха останали сами. Б. Обретенов, С, 53.