ЕДНОМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОМА̀Н нареч. Остар. и диал. 1. Непрекъснато, редовно, винаги. Буля Богданица ходеше като сянка, а сълзи, едри като летен дъжд, капеха едноман из хлътналите ѝ очи. Хр. Максимов, СбЗР, 28. "Има и такива хора, които често забравят и презират себе си и без да са нахранят, напоят и облечат, едноман са мъчат да гонят пеперудата щастие." М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 217. През тия дни турците много са са разшавале. Войски едноман идат и са изпращат. НБ, 1876, бр. 5, 20.

2. Заедно, дружно. — Пусти моми като войници бе! — обади се ерген.. — Е, така си е, на̀ що щеш? — възразиха няколко моми едноман. А. Страшимиров, ЕД, 129. След малко обаче,.., защракаха едноман около тях пушки и чу се отсечено: — Стой! Кои сте вие? А. Страшимиров, УШ, 27.