ЕДНОМИСЛЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОМЍСЛЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Съмишленик; единомисленик, единомишленик, едномишленик. И тия, които бяха взели съдбоносното решение,.. — и те бяха наши другари едномисленици, заедно бяхме викали против бързането с общо въстание. П. К. Яворов, ХК, 93. — Година как работя тайно, с опасност да изгубя очите си или главата си, за да намеря едномисленици, да насъскам недоволните. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 19. Жално ми е, че моите най-добри приятели така зле измамиха доверието на своите другари и едномисленици. С. Радев, ССБ II, 28. На росясалата моравка,.., ние, петимата едномисленици, образувахме колело и си срещнахме главите една до друга, за да не би да остане някоя дума нечута и неразбрана. З. Стоянов, ЗБВ I, 354.