ЕДНООБРАЗНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНООБРА̀ЗНО. Нареч. от еднообразен; по един и същ начин, без промени. Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдзно клепеше. Елин Пелин, Съч. I, 44. Цели векове животът в тях [селата] си е текъл спокойно и еднообразно, като водите на голяма и тиха река. Й. Йовков, Разк. II, 149. Пътят ни до Виена мина еднообразно. Ал. Константинов, БГ, 6. Той току-що беше слязъл от родопските курорти и поради това равнината му изглеждаше някак безкрайна и еднообразно пуста. Г. Караславов, Избр. съч. III, 342. Гърбът ѝ [на птицата чинка] е маслиненозеленикав и долната част на тялото ѝ е еднообразно светлокафява. Ст. Дончев, ПНД, 40.