ЕДНООБРАЗНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНООБРА̀ЗНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от еднообразен; еднообразие, монотонност. Тая еднообразност в устройството на составните части на тялото се посреща само у едно твърде малко количество от по-долни животни. В. Берон, ЕИ, 11. Един повърхностен пътешественик щеше да намери някаква монотония (еднообразност) в първата част от пътуванието си. Лет., 1876, 119.