ЕДНОПЛЕМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОПЛЀМЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Само мн. Които са от едно и също племе, от един народ. Никой у нас не вярваше сериозно, че е възможна война между Сърбия и България, между едноплеменни и единоверни братя. Ив. Вазов, Съч. XI, 121. Сега се за достоверно знае, че днешният албански език е бил езикът на древните илирци, които са били едноплеменни с тракийците. М. Дринов, ППБН, 83-84. Ни един историк не може да заключи из тие

нищожни обряди и обичаи, че ингелизинът и русинът,.., турчинът и мормонинът са родствени или единоплеменни. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 114.

2. Който е присъщ на едноплеменник, на едноплеменници. Населението в гръцките държавици било едноплеменно, а властта в тях отрано преминала от ръцете на аристокрацията в ръцете на всички пълноправни граждани, които в по-голямата си част принадлежали към демоса. Ист. V кл, 105.