ЕДНОПЛЀМЕННИК

ЕДНОПЛЀМЕННИК, мн. ‑ци, м. Лице, което е от едно и също племе, от един и същ народ с друго лице; еднородец. — Ще хвърли той [диска], не бързайте! — обаждаха се възбудено наемниците славяни, които неволно се гордееха със силата на своя непознат едноплеменник. О. Василев, ЗЗ, 43. "Тамошните (родопски жители) бяха българи — .. — та с радост минаваха на страната на едноплеменниците си." Н. Хайтов, А, 11-12. Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славянете, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Хр. Ботев, Съч. 1929, 335. Като наши едноплеменници и едноверци русите заслужават да ги обичаме. С. Бобчев, ПОС (превод), 190. Аз ща да премина към етнографическата или настоящата [България],.., и в която тие [българите] и днес повече от четири пъти са по-многочислени от своите едноплеменници, които живеят в географическа България. НБ, 1876, бр. 5, 19.

Списък на думите по буква