ЕДНОПЛЕМЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНОПЛЀМЕННОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от едноплеменен; еднородност. Той най-напред каза, че три неща свързват и сродяват народите: религията, едноплеменността и словото. Ив. Вазов, НО, 8. При освобождението на българските селища освободители и освободени си разменяли кръстове, за да засвидетелствуват и увековечат единоверството, едноплеменността и братската си любов. ВН, 1964, бр. 3884, 2.