ЕДНОПОСО̀ЧНО

ЕДНОПОСО̀ЧНО нареч. 1. В единствената възможна посока; само в една посока. — Времето се движи еднопосочно, минало — после бъдеще. Не може да си първо стар, после — млад. А. Наковски, БС, 207.

2. В едната или в еднаква с друг посока от двете възможни посоки на едно направление. Разговорът пак потръгна еднопосочно — Софроний задаваше въпросите, а аз само отговарях. А. Христофоров, О, 146. Сигналът от изображението .. се изменя винаги еднопосочно. Д. Мишев и др., ТТ, 32. Водните конуси, създавани от дюзите, се разполагат еднопосочно или срещуположно на движението на въздуха. Й. Вучев и др., О, 161.

Списък на думите по буква