ЕДНОРОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОРО̀Г, мн. ‑зи, след числ. ‑га, м. 1. Вид носорог, който има един рог. Rhinocerоs sondiacus.

2. Бозайник от семейство делфинови до три метра дълъг, обитаващ арктическите води, който има спирално завит зъб като рог. Monоdon monoceros. Пак в Северния ледовитий океан ся въдят най-големи животни: китове,.., еднорози и тюлени. Д. Манчев, З, 35.

3. Мит. Митично същество, което се изобразява обикновено като кон с дълъг, спирално завит рог на челото, често с козя брада и с лъвска опашка. Мъжът оттатък масата се изправя и протяга ръка .. — Бой се ти, лукавий! казва той глухо. — Заклинам те в името на еднорога и анаграмата, ти си мой! С. Славчев, БФ, 246.

ЕДНОРО̀Г, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е с един рог. В Южна Азия живее еднорогият носорог.

2. Който е останал само с един рог. На челницата на фермата викаха Кутула — една смешна в главата крава, еднорога и шареномуцунеста. Б. Обретенов, С, 78. А през нивите пътят се белее, / и под мрака се люшка кола — / еднорогата крава люлее / своя рог като тънка луна. Сл. Красински, ЗО, 24.