ЕДНОРОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНОРО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който има еднакъв състав, който е съставен от едни и същи части, елементи. Само при една еднородна (безкласова и проста) обществена среда, каквато е тази на родовото общество, хората имат почти еднакво занятие. Ив. Хаджийски, БДНН I, 91. Това са животните от новата порода. Те дават средно над три килограма еднородна тънка и полутънка вълна. Г. Ралчев, ДМЖ, 22. Оркестрите са еднородни, когато в изпълнението участвуват само един вид инструменти — струнни или духови. Пеене VIII кл, 49. // Който се състои от едно и също вещество или е еднакъв, един и същ във всичките си части; хомогенен. По-надолу реката се задълбава между еднородните андезитни маси на Витоша и Люлин и образува хубавата Владайска клисура. П. Делирадев, В, 85. Силовите линии вътре в соленоида са успоредни помежду си. Магнитното поле, което графично се изобразява с успоредни и еднакво отдалечени силови линии, се нарича еднородно (хомогенно). Физ. X кл, 1958, 165. Сферични вълни се получават във всяко пространство, което е запълнено равномерно с едно и също вещество. Такова пространство се нарича еднородна или хомогенна среда. Физ. X кл, 1951, 10. На научен език се казва, че солта се е разтворила във водата, и получената еднородна течност се нарича разтвор. Хим. V кл, 1950, 21.
2. Който е от един и същ вид, род с друг. Съществително име, с което можем да означим кой да е от множество еднородни предмети, се нарича съществително нарицателно. Л. Андрейчин и др., БГ, 59. Силните емоционални преживявания и възхищение,.., Алеко Константинов изразява чрез употреба на степенувани еднородни думи: "Не учудване, не възхищение, не! Едно безгранично благоговение бе отпечатано по лицата на всички". Христом. VII кл, 135. При изразяване на мерки от метричната мерна система в по-големи еднородни мерки от същата система се използуват десетични дроби. Аритм. VI кл, 3. Характерът на новото сложно движение зависи от това, какви движения събираме. Така при събиране на две еднородни движения сложното движение е от същия вид. Физ. IX кл, 1958, 118.
3. Остар. Книж. За рожба, чедо — който е единствен на родителите си; единороден. В 1849 г. Нено чорбаджи,.., добил еднороден син. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. Друг млад благороден от Харковската губерния съставил от по-здравите си селяне военно тяло и дошел да защищава отечеството си,.. Любовта на възлюблената му майка, на която той бил еднороден син, не можала да го възвърне от намерението му. А. Шопов, СКП (превод), 12. Търговецът му дал,.., еднородната си дъщеря, и така го направил себе зет и наследник. С. Радулов, НД, 40.
4. Остар. Книж. Който е от един род, от една народност, от една кръв с друг; единороден. Преди да станат проповедници от отдалечените славянски крайове, славянските просветители са биле длъжни да просветат и да научат своите еднородни братия. КМБП, 35. След изминуванието на 485 години (от паданието на Търново в 1393 год.) България пак се освободи и възобнови с победоносните оръжия на еднородните руси. Г. Бенев, БК (превод), 83. С радост българинът гледа / после дълголетен мрак / на свещенний трон да седа / пастир еднороден, драг! Ив. Вазов, БМ I, 5.
◊ Еднородни части на изречението. Грам. Части на изречението, които изпълняват еднаква синтактична служба.