ЕДНОСТА̀ЙНО

ЕДНОСТА̀ЙНО нареч. Остар. и диал. Неспирно, непрекъснато, непрестанно. "Тик-так, тик-так, тик-так" ... — едностайно се разнася в нощната тишина тракането на часовника. Хр. Максимов, СбЗР, 48. И сега Маца, прикътана до мене, пееше едностайно песента на едно малко семейно вазкресение. Ст. Чилингиров, ХНН, 7. Стоях загледан: едностайно / вълната гонеше вълна / в море — пустинно и безкрайно. П. К. Яворов, Съч. I, 19.

Списък на думите по буква