ЕДНОСТРА̀ННОСТ

ЕДНОСТРА̀ННОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от едностранен. Клетата Испания и до днес не може да се разплати за греха, който направи с изгонването на маврите, с едностранността на своите закони и с чудноватата своя религиозна нетърпимост. ПСп, 1976, кн. 11-12, 32. Ако при разглеждането на въпросите марксистката политичека партия не изхожда от диалектиката и материализма, това ще доведе до едностранност и субективизъм. НА, 1958, бр. 3185, 3.

Списък на думите по буква