ЕДНОСТРАНЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСТРА̀НЧИВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За възглед, разбиране, мнение и под. — който не засяга, не отразява нещата в тяхната пълнота, който е насочен само към една страна, в една посока; ограничен. Този факт явно оборва гореотбелязания едностранчив възглед върху Пушкиновата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 184. Неговите идеи са малко едностранчиви, че не всичко в тях е верно. Т. Влайков, Съч. III, 42. Едностранчива философия. Едностранчиво мнение.

2. Който е развит само в една посока; ограничен. Все тоя си е Пешо. Все същия идеалист. Малко едностранчив е, наистина. Т. Влайков, Съч. III, 29. Каравелов не е можел да си състави за много явления понятия,.. Много от повестите му, вследствие на това, носят едностранчив характер. К. Величков, ПССъч. VIII, 60-61. — Едностранчива ти е дейността, Колка — упрекваше го тя, — не си се отървал напълно от сектантството. К. Калчев, ЖП, 247.