ЕДНОСТРАНЧИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСТРАНЧЍВО. Нареч. от едностранчив. Нима може,.., от драматическото произведение да лъха жизнена правдивост, ако то е населено от неживи хора, от хора едностранчиво обрисувани с по една-две щрихи? Т, 1954, кн. 1, 21.