ЕДНОСТРУ̀НЕН

ЕДНОСТРУ̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. За музикален инструмент — който има само една струна. На рамото му преметнати дисаги, много по-прости и от тия на боженците, в които си втикват еднострунната цигулка. Ил. Блъсков, ДБ, 7.

Списък на думите по буква