ЕДНОСТРЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОСТРЪ̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За растение — който има само един стрък. Даскал Димитър: — Да вземат общите работи и да разчистят на хората, които ще изпъкват тепърва между тях. Дядо

Къньо: — Не пониква първият човек като еднострък синчец в гората, синко. П. Тодоров, Събр. пр II, 346. Жито жънат полегато, / полегато, жито златнокласо, / златнокласо, жито едностръко. Нар. пес., СбВСтТ, 222.

2. Прен. Сам, самичък, самотен. "Нено, кривоврат делия, Нено, гуслар пощурял — стара го майко засъди — стига еднострък стърча на света! Отмяна на ръцете ми доведи." П. Тодоров, И I, 76.