ЕДНОСЪ̀ЩЕН, ‑щна, ‑щно, мн. ‑щни, прил. Книж. Едносъщ; единосъщ, единосъщен. Те тримата просто бяха вече разрушили преградата на държавните граници и на различния живот, който са водили, и се изправяха един пред друг трима едносъщни братя. Й. Вълчев, СКН, 243-244.