ЕДНОТО̀НЕН

ЕДНОТО̀НЕН1, ‑нна, ‑нно, мн. — нни, прил. 1. Който тежи един тон; еднотонов. Еднотонен товар. Еднотонна бомба.

2. Който има вместимост един тон. Еднотонен варел.

3. Който може да превозва един тон товар. Еднотонна кола.

ЕДНОТО̀НЕН

ЕДНОТО̀НЕН2, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Рядко. 1. За звук, глас, песен и под. — който е еднообразен по тон; еднозвучен, монотонен. Старият започна пак с предишния равен, еднотонен глас: — Така, Илинке! Дошъл ред и на царя. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 354-355. Той особено за всичко имаше само един отговор: "Няма пари ..." Няма, няма, няма... Тази песен се пееше откакто тя се помнеше като човек, винаги една и съща, еднотонна, дрезгава, писклива, песен на отчаянието и на бесилката. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 410. Режисьорката е тласнала изпълнителите към еднотонна и гръмогласна декламация, която много често засенчва вътрешния смисъл на техните роли. ВН, 1960, бр. 2638, 4.

2. Прен. Еднакъв, еднообразен; монотонен. Тревата е също малко и еднообразна. Ето защо северните склонове на Хималаите носят еднотонен и полупустинен характер. ВН, 1960, бр. 2796, 4.

Списък на думите по буква