ЕДНОТОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕДНОТО̀НЕН2, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Рядко. 1. За звук, глас, песен и под. — който е еднообразен по тон; еднозвучен, монотонен. Старият започна пак с предишния равен, еднотонен глас: — Така, Илинке! Дошъл ред и на царя. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 354-355. Той особено за всичко имаше само един отговор: "Няма пари ..." Няма, няма, няма... Тази песен се пееше откакто тя се помнеше като човек, винаги една и съща, еднотонна, дрезгава, писклива, песен на отчаянието и на бесилката. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 410. Режисьорката е тласнала изпълнителите към еднотонна и гръмогласна декламация, която много често засенчва вътрешния смисъл на техните роли. ВН, 1960, бр. 2638, 4.
2. Прен. Еднакъв, еднообразен; монотонен. Тревата е също малко и еднообразна. Ето защо северните склонове на Хималаите носят еднотонен и полупустинен характер. ВН, 1960, бр. 2796, 4.