ЕДНОФАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОФА̀ЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. 1. Спец. Който има една фаза, един цикъл на развитие или на действие; еднофазов. То [ядреното оръжие] може да бъде във вид на: ядрени бомби — еднофазни, двуфазни (водородни или термоядрени) и трифазни (водородно-уранови). Н. Иванов и др., ГО, 12. Същинските разтвори са молекулярно дисперсни хомогенни системи. Те се явяват в една фаза (еднофазни): течна при обикновените разтвори или твърда при твърдите разтвори. Н. Николов, М, 108.

2. Електр. За променлив електрически ток — който се получава от двуполюсен източник; еднофазов, монофазен. В цялата верига токът във всеки момент има една и съща фаза, т.е. едновременно преминава през нула или максимум. Такъв ток се нарича еднофазен. Физ. XI кл, 13. В тях [макарите] се индуцира променлив ток, който направо се отвежда навън. Този ток се нарича еднофазен ток. Физ VIII кл, 114.

3. Електр. За електрически апарати, машини и др. устройства — който произвежда или е предназначен за включване към такъв ток; еднофазов, монофазен. Еднофазен генератор. Еднофазен електромотор. Еднофазен електрически трансформатор. Еднофазен консуматор. Еднофазен токоизправител.