ЕДНОЦЕВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНОЦЀВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Обикн. за пушка — който е с една цев. Стрелне ли с едноцевната си стара, раздрънкана и обвързана с телчици пушка — винаги улучваше безпогрешно. Т. Генов, ДОД, 44.