ЕДНЪЖКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДНЪ̀ЖКИ нареч. Диал. Веднъж (в 1 и 2 знач.); еднъжка. Еднъжки биля ѝ се стори [на съседката], че приказва с нея — с Марийола. Ст. Чилингиров, ПЖ, 150. А виж излиза, / че бирник царски дошъл е днеска/ и сиромаси — тресе ги треска: / .. / "Да готвиш толкоз!" О-хо, в главата/ почешеш ли се тъй на̀ еднъжки, / пари да падат наместо въшки! П. К. Яворов, Съч. I, 41. Змията се оплакала еднъжки на Сатаната: / — "Не бива ме за нищичко, горкана! / Човещината с мене си играй!" Ст. Михайловски, КБЗ, 54.

— Друга (диал.) форма: еднъ̀жка.