ЕДРЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕДРЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. едря̀х, прич. мин св. деят. едря̀л, ‑а, ‑о, мн. едрели, несв., непрех. 1. Ставам постепенно по-голям, по-едър, обикн. като раста и увеличавам теглото си, размера си; наедрявам. Селцето замогвало. В горите вече зеели обширни разорани пролуки, стадата бързо се множели, а добитъкът едреел. О. Василев, ЖБ, 13. Това беше може би от хубавата пролет тая година — пече-пече слънце, па плисне благодатен дъжд, умие небето, напои земята, всичко расте, едрее. Д. Талев, ЖС, 419. — Виждал ли си кога подухне развигорът, как се събужда гората? .. — вейките се наливат със сок, пъпките едреят, пукат се... Ст. Дичев, ЗС II, 359. Доматите бързо едреят. △ Гроздето едрее. // За човек — пълнея, ставам все по-пълен. Бонка започна да едрее застрашително. Г. Райчев, ЗК, 64.

2. Видимо постепенно придобивам по-големи размери, изглеждам по-голям. Къщите едрееха в припадащия мрак и притихваха заедно с градините и дворовете. М. Яворски, ХСП, 407. Седяхме на борда и гледахме със свити сърца красивия град, който след всеки изминат час все повече едрееше пред очите ни. П. Вежинов, ДМ, 29. Катъка разбра, че е изтървал приказка. Зинва да оправи някак работата, но съдията вдига ръка, която започва да едрее в очите му като цепеница. С. Сивриев, ЗСБ, 115. Бенда се наведе над умиращия и целуна опушеното му

чело. Върху бялата риза на стария харамия едрееше голямо петно като залязващо слънце. НА, 1963, бр. 4617, 3. О, тая жажда — / по-страшна от самата смърт.../ .. / Но ето — / капките едреят.../ Не, туй са бликнали струи / на изворче.../ Шуми и пее. / Как мами то — ръце простри... В. Андреев, ППес., 79. Над селото почват да едреят / в здрачината стръмните скали. О. Орлинов, П, 83.