ЕДРО —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀДРО. Нареч. от едър (в 1 знач.). Противоп. дребно. Той зави бавно едро нарязания тютюн, запали с късче прахан и облекчено пое топлия лютив дим. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 53. Върху широка походна маса двама готвачи .. режеха на парчета трупа на заклано теле. Други двама слагаха нарязаните на едро парчета в казана, под който пламтеше буен огън. Ив. Мартинов, ДТ, 258-259. Тук-там по ръкавите на ризата му се виждат кръпки, едро и неумело шити. Й. Йовков, А, 155. На открита пощенска карта едро, красиво и едвам четливо, с молив, е написано: "Димо, как си?" Ив. Карановски, Разк. I, 69-70. Едната ръка бе подложена под главата, а другата висеше към земята, малко сухичка и жълта, с едро набъбнали вени. П. Вежинов, ДБ, 12. Чолака ускоряваше крачките, като стъпваше тромаво и едро. Ст. Марков, ДБ, 93.
◊ На едро. 1. Обикн. за покупка или продажба на стоки — в големи количества; на ангро. Противоп. на дребно. Малограмотен и простоват, бил най-напред амбулантен търговец из селата .. , а след това търговец на едро и дребно, през последните години Славян Дойков бе забогатял твърде много. Д. Ангелов, ЖС, 24. Понеже никой не искаше да купува тая стока на едро, в банките твърде скоро отказаха да дават кредити дори при имотни гаранции. П. Спасов, ХлХ, 165-166. Цени на едро. Складове на едро. 2. Разг. Обикн. в съчет. с крада, открадна, грабя и под. или със съответните им производни съществителни. В голям размер, в голямо количество или степен. Противоп. на дребно. Цялата ми грешка всъщност не е , че взех "без разрешение" някакви си десет хиляди лева, а че взех малко и несръчно. Други крадат на едро държавната хазна .. и всички казват за такива: "Ей, как се издигна тоя човек". М. Грубешлиева, ПП, 130. Ако си решил да крадеш — открадни на едро, за да не може да те хване законът. Хр. Радевски, Избр. пр III, 108. — И ти, и аз сме разбойници на дребно. За двеста гроша ще затрием човек.. А пашите и аяните са хайдуци на едро — не един, сто човека убиват, когато се сбият за аянство и пашалък. В. Мутафчиева, ЛСВ, 167. Грабеж на едро. 3. Разг. В съчет. с говоря, приказвам и под. или с приказки, думи и под. Преувеличено, с преувеличение и обикн. без да съм запознат добре с нещо; на ангро. — Не говоря току тъй, на едро, добри хора, а ви откривам истината. А. Страшимиров, ЛФ, 1958, бр.38, 2. Приказки на едро.
? На дребно нямам, а на едро не останаха. Диал. Употребява се, когато на шега искат да дарят някого. Хвърлям се / хвърля се на едро. Разг. Предприемам големи дела, търся да постигна нещо голямо, значително. Василиевият род ликвидира всичко останало и се залови за житарството. Не се хвърляха на едро, не изнасяха, не обичаха да носят рискове. П. Спасов, ХлХ, 145.