ЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀЖ, ѐжът, ѐжа, мн. ѐжове, след числ. ѐжа, м. Таралеж. Сивичкото и гладичкото зайче рекло на ежа: "Каква ти е грозна дрехата, само бодилки е." Д. Манчев, БЕ II, 109. Тогава Фратьо отиде и се фотографира в хъшовски дрехи, наострен, като еж, с оръжие. Ив. Вазов, СбНУ II, 2. Еж (тара‑

леж), покрит с остри бодли и когато го преследва някой, свива ся на кълбо и си нароши бодлите, за да ся брани. Д. Мутев, ЕИ, 26-27. Вук [вълк] си сина женеше/ за лисица довица. / .. / Ежо тапан тупаше, / жаба оро [хоро] водеше. Нар. пес., СбНУ ХLV, 376.

◊Морски еж. Остар. Морски таралеж. В морето ся намират много чудни животни. От тях има един род животни, който ся нарича морски еж. ИЗ 1874-1881, 1882, 153.

? Наежил съм се като еж. Разг. Измръзнал съм много, настръхнал съм от студ.