ЕЖБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀЖБА ж. Обикн. мн. Вражда, разпра, караница. Тебе те изпрати провидението да ни спасиш от ежби и крамоли. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 154. Далеч от всички ежби и омрази, сърдечната душа на ковача познаваше само чисто човешките отношения към хората. Й. Йовков, Ж 1945, 246. — Между нашите села имаше ежби за мери и за гори още от памтивека! Й. Вълчев, СКН, 58. Напоследък Лоев мълчеше и май странеше от политическите ежби и омразлъци. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 145. Ако забравяли сме ежби ний и злоби, / за друго за какво било е то освен/ за Македония, за брата угнетен? К. Христов, ЧБ, 121. Лични ежби. Групови ежби.