ЕЖКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀЖКО, мн. ‑овци, м. Самост. или в съчет.: Ежко-Бежко. Обикн. в приказки, разкази и стихотворения за деца — гальовно название на таралеж. — Ежко! — провикна се скорецът. — Какво правиш? Таралежът настръхна .. , отвърна троснато: — Не виждаш ли — юрган за зимата. П. Бобев, ГЕ, 36. Той [таралежът] лесно свикнал с хората.. Свикнал да го викат по име и щом чуел да казват: "Ежко, ежко", бързо притичвал, където и да бил скрит. П. Петков, СП, 8. Събудила се е къртицата, ежко-бежко е напуснал дупката си в корените на дъба. Ем. Станев, ЯГ, 81. Всичко под ясното слънце расте: / зайчето, ежко... Тревите — и те! Цв. Ангелов, НП, 27.